Когато страхът коленичи
КОГАТО СТРАХЪТ КОЛЕНИЧИ
Не беше орисан за чудо животът ни.
И приказност липсваше. В двете посоки.
А дните течаха безгласно, безропотно.
В душите ни драскаше ужасът с нокът.
Лозичките в нас не сълзяха. Те плачеха
за вино надеждно, мечтите опиващо.
Криле закърнели и нищо незначещи
изпращаха вярата. (В ада отиваше).
Но Господ ли, кой ли, обърна рулетката.
Дъхът се задави. (Не беше излитал).
Страхът коленичи. Видяхме му сметката!
Народният гняв се надигна и кипна.
Развяваме знамето. Търсиме истина.
Децата ни първи превзеха площадите.
На Левски родината, свята и чиста,
ще браним, превзели без страх барикадите.
© Мария Панайотова All rights reserved.
