Feb 19, 2013, 1:30 PM

Когато страхът коленичи 

  Poetry » Civilian
649 0 22

 

 

КОГАТО СТРАХЪТ КОЛЕНИЧИ

 

 

Не беше орисан за чудо животът ни.

И приказност липсваше. В двете посоки.

А дните течаха безгласно, безропотно.

В душите ни драскаше ужасът с нокът.

 

Лозичките в нас не сълзяха. Те плачеха

за вино надеждно, мечтите опиващо.

Криле закърнели и нищо незначещи

изпращаха вярата. (В ада отиваше).

 

Но Господ ли, кой ли, обърна рулетката.

Дъхът се задави. (Не беше излитал).

Страхът коленичи. Видяхме му сметката!

Народният гняв се надигна и кипна.

 

Развяваме знамето. Търсиме истина.

Децата ни първи превзеха площадите.

На Левски родината, свята и чиста,

ще браним, превзели без страх барикадите.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??