КОГАТО СТРАХЪТ КОЛЕНИЧИ
Не беше орисан за чудо животът ни.
И приказност липсваше. В двете посоки.
А дните течаха безгласно, безропотно.
В душите ни драскаше ужасът с нокът.
Лозичките в нас не сълзяха. Те плачеха
за вино надеждно, мечтите опиващо.
Криле закърнели и нищо незначещи
изпращаха вярата. (В ада отиваше).
Но Господ ли, кой ли, обърна рулетката.
Дъхът се задави. (Не беше излитал).
Страхът коленичи. Видяхме му сметката! ...