22 нояб. 2012 г., 21:11

Когато светът се срутва...

968 0 0

Когато светът се срутва, 
аз искам да бъда там и
да подложа ръка на всичко - 
да дам опора и любов, 
да дам вяра и надежда 
и като дъжд да изсипя мъдростта си, 

с нестихващ ентусиазъм да даря света си. 
Да докосна раменете ви, лицата ви, 
да изтрия сълзите ви и 
красота да видя в очите ви. 
Защото всички сте прекрасни, 
уникални, неповторими вселени 
с безграничен потенциал. 
Искам да се радвам и 
наслаждавам на творчеството ви 
и да пирувам с вино в ръка, 
наздравици да вдигам за талантите ви, 
за успехите и щастието ви. 
Искам слънце в душите ни да грее, 
както винаги над България си грее.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© София Русева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...