22.11.2012 г., 21:11

Когато светът се срутва...

963 0 0

Когато светът се срутва, 
аз искам да бъда там и
да подложа ръка на всичко - 
да дам опора и любов, 
да дам вяра и надежда 
и като дъжд да изсипя мъдростта си, 

с нестихващ ентусиазъм да даря света си. 
Да докосна раменете ви, лицата ви, 
да изтрия сълзите ви и 
красота да видя в очите ви. 
Защото всички сте прекрасни, 
уникални, неповторими вселени 
с безграничен потенциал. 
Искам да се радвам и 
наслаждавам на творчеството ви 
и да пирувам с вино в ръка, 
наздравици да вдигам за талантите ви, 
за успехите и щастието ви. 
Искам слънце в душите ни да грее, 
както винаги над България си грее.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...