22.11.2012 г., 21:11 ч.

Когато светът се срутва... 

  Поезия » Философска
641 0 0

Когато светът се срутва, 
аз искам да бъда там и
да подложа ръка на всичко - 
да дам опора и любов, 
да дам вяра и надежда 
и като дъжд да изсипя мъдростта си, 

с нестихващ ентусиазъм да даря света си. 
Да докосна раменете ви, лицата ви, 
да изтрия сълзите ви и 
красота да видя в очите ви. 
Защото всички сте прекрасни, 
уникални, неповторими вселени 
с безграничен потенциал. 
Искам да се радвам и 
наслаждавам на творчеството ви 
и да пирувам с вино в ръка, 
наздравици да вдигам за талантите ви, 
за успехите и щастието ви. 
Искам слънце в душите ни да грее, 
както винаги над България си грее.

© София Русева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??