22.11.2012 г., 21:11

Когато светът се срутва...

965 0 0

Когато светът се срутва, 
аз искам да бъда там и
да подложа ръка на всичко - 
да дам опора и любов, 
да дам вяра и надежда 
и като дъжд да изсипя мъдростта си, 

с нестихващ ентусиазъм да даря света си. 
Да докосна раменете ви, лицата ви, 
да изтрия сълзите ви и 
красота да видя в очите ви. 
Защото всички сте прекрасни, 
уникални, неповторими вселени 
с безграничен потенциал. 
Искам да се радвам и 
наслаждавам на творчеството ви 
и да пирувам с вино в ръка, 
наздравици да вдигам за талантите ви, 
за успехите и щастието ви. 
Искам слънце в душите ни да грее, 
както винаги над България си грее.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...