Когато те има
Някое утро, в което те има,
ранобудна ще тръгна в полето,
ще открия четирилистна детелина
и с нея ще си закича лицето.
Ще набера букет от слънчогледи,
с птиците тихо ще попея,
ще благодаря, че отново ме намери
и с първото слънце ще оживея.
А щом се върна,
попила цялата роса,
до теб ще легна, ще те прегърна
и ще знам, че съм си у дома.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галина Кръстева Все права защищены
