Някое утро, в което те има,
ранобудна ще тръгна в полето,
ще открия четирилистна детелина
и с нея ще си закича лицето.
Ще набера букет от слънчогледи,
с птиците тихо ще попея,
ще благодаря, че отново ме намери
и с първото слънце ще оживея.
А щом се върна,
попила цялата роса,
до теб ще легна, ще те прегърна
и ще знам, че съм си у дома.
© Галина Кръстева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
