Някое утро, в което те има,
ранобудна ще тръгна в полето,
ще открия четирилистна детелина
и с нея ще си закича лицето.
Ще набера букет от слънчогледи,
с птиците тихо ще попея,
ще благодаря, че отново ме намери
и с първото слънце ще оживея.
А щом се върна,
попила цялата роса,
до теб ще легна, ще те прегърна
и ще знам, че съм си у дома.
© Галина Кръстева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
