Някое утро, в което те има,
ранобудна ще тръгна в полето,
ще открия четирилистна детелина
и с нея ще си закича лицето.
Ще набера букет от слънчогледи,
с птиците тихо ще попея,
ще благодаря, че отново ме намери
и с първото слънце ще оживея.
А щом се върна,
попила цялата роса,
до теб ще легна, ще те прегърна
и ще знам, че съм си у дома.
© Галина Кръстева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
