Когато те няма
Когато те няма...
Вали тишината във мен,
като пролетен цвят.
И те виждам в забавен каданс.
Влюбена в синьото птица.
Откривам те в думи неказани.
Намирам те в стих,
с обич написан за мен.
В нежност сподавена,
побрала цяла вселена
в една единствена капка.
Пролетен дъжд,
навалял върху моите мигли.
Пътека от нежност е дъгата,
помежду ни изгряла.
Целувка ти пращам по нея
с огънче синьо в сърцето.
Виждам те и когато те няма.
Свят мой... обич моя!
Сгушена в мен капчица дъжд.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Тасо Все права защищены
