Когато те загубих
КОГАТО ТЕ ЗАГУБИХ
Да, беше страх и студ
в тъмата безумна...
Душата ти, в ръката моя свита,
в мигом отлетя, като гълъб бял
и не бих могла да съм разумна...
Над бездната с теб,
исках аз да полетя.
Бясно разпилени чувства
с много печал
и младежка дързост
в ранима душевност.
Зная как ме обичаше...,
какво си ми дал...
Но как да преборя
насъщната гневност?
"Времето лекува" -
казват хора някои.
"Убийствено лекува" -
обаче казвам аз.
Не ще ме излекува
време си... някое,
мога само с обич вечна,
да оцелея аз.
Примирих се бавно
и доста се мина...,
животът хубав бил,
трябваше да продължа.
Да, но с теб в простора
отлетя и си замина и част от мен,
която не пожелах да задържа.
В памет на моя баща
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Весела Найденова Все права защищены
