NovelaDenarova (Весела Найденова)
60 44
29 may 2015, 19:36

Когато те загубих 

  Poesía » Otra
659 0 4

КОГАТО ТЕ ЗАГУБИХ

 

Да, беше страх и студ

в тъмата безумна...

Душата ти, в ръката моя свита,

в мигом отлетя, като гълъб бял

и не бих могла да съм разумна...

Над бездната с теб,

исках аз да полетя.

 

Бясно разпилени чувства

с много печал

и младежка дързост

в ранима душевност.

Зная как ме обичаше...,

какво си ми дал...

Но как да преборя

насъщната гневност?

 

"Времето лекува" -

казват хора някои.

"Убийствено лекува" -

обаче казвам аз.

Не ще ме излекува

време си... някое,

мога само с обич вечна,

да оцелея аз.

 

Примирих се бавно

и доста се мина...,

животът хубав бил,

трябваше да продължа.

Да, но с теб в простора

отлетя и си замина и част от мен,

която не пожелах да задържа.

 

В памет на моя баща

 

 

© Весела Найденова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Разбирам какво ти е Веси, защото аз останах без родители още на 19 години, но все пак живота продължава за нас живите и трябва да се живее и да бъдем щастливи,колкото и да е трудно. Поздравления за стихчето и лека вечер!
  • Благодаря ти Стойна, за милите думи и за разбирането. Толкова много и аз исках и още искам да забравя, но тогава бях само на двадесет и три, а татко умря в ръцете ми.
    Желая ти от сърце прекрасни почивни дни.
  • "Да, но с теб в простора

    отлетя и си замина и част от мен,

    която не пожелах да задържа."

    Части от нас отлитат и долитат. Само за да покажат че никъде не са отлетели, а просто за са били забравени и припомнени.
  • Няма по-благородна постъпка от прошката.Превърни гнева в радост и
    забрави всичко!Тогава ще се почувстваш свободна и ще закъташ някъде дълбоко в сърцето си хубавите спомени само.Пожелавам ти го!
    Поздравление за хубавата творба и приятни почивни дни за поетесата!
Propuestas
: ??:??