2 июл. 2011 г., 02:16

Когато ти си тръгна...

1.3K 0 1

В нощта, когато отново бях сама,

за тебе аз си мислех...

Втренчена дълбоко в пълната Луна,

за ново начало аз копнеех...

 

Нахлуха в мислите ми спомени,

усмихнах се с много тъга.

Нещото, което така ни промени,

бе щастието, когато сме сами.

 

Любовта ни бе тъй искрена,

тъй дълбока, и безкрайна сякаш...

От това чувство бях измамена,

заслепена, не видях как бягаш.

 

Сякаш страх от нещо истинско,

страх от реалността те гонеше.

Мислех си, че любовта ни е по-силна от всичко,

без да знам, че болката зад  ъгъла ни дебнеше.

 

Ти си тръгна, без да кажеш сбогом,

без да ме предупредиш...

Тогава животът промени се мигом.

Но не разбрах, че най-важното е да се бориш.

 

Сега живея в сянката на миналото.

Живея с надеждата да те видя отново.

Дните минават, но болката не си отива.

Дните минават, но теб все те няма...

 

И стоя, загледана в пълната Луна,

облаци покриват осветеното небе.

В тъмнината отново за теб си мисля,

за тъгата, бягството и любовта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Габи Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Отърси се от миналото и продължи.Не се обричай на самота.Повярвай ми, не си заслужава.Единствено и само ти ще страдаш.Успех!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...