2 июл. 2011 г., 02:16

Когато ти си тръгна...

1.3K 0 1

В нощта, когато отново бях сама,

за тебе аз си мислех...

Втренчена дълбоко в пълната Луна,

за ново начало аз копнеех...

 

Нахлуха в мислите ми спомени,

усмихнах се с много тъга.

Нещото, което така ни промени,

бе щастието, когато сме сами.

 

Любовта ни бе тъй искрена,

тъй дълбока, и безкрайна сякаш...

От това чувство бях измамена,

заслепена, не видях как бягаш.

 

Сякаш страх от нещо истинско,

страх от реалността те гонеше.

Мислех си, че любовта ни е по-силна от всичко,

без да знам, че болката зад  ъгъла ни дебнеше.

 

Ти си тръгна, без да кажеш сбогом,

без да ме предупредиш...

Тогава животът промени се мигом.

Но не разбрах, че най-важното е да се бориш.

 

Сега живея в сянката на миналото.

Живея с надеждата да те видя отново.

Дните минават, но болката не си отива.

Дните минават, но теб все те няма...

 

И стоя, загледана в пълната Луна,

облаци покриват осветеното небе.

В тъмнината отново за теб си мисля,

за тъгата, бягството и любовта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Габи Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Отърси се от миналото и продължи.Не се обричай на самота.Повярвай ми, не си заслужава.Единствено и само ти ще страдаш.Успех!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...