Когато тръгне си един поет

Недейте ме обича след смъртта
защото знайте, все ще ми е тая!
Обичайте ме днес и тук, сега!
Обич не оставяйте за края!

Не съм перфектен, просто съм човек
със свойте грехове и идеали!
Живея днес, живея в този век.
За след това да мисля аз? Едва ли!?

На мене ще ми бъде все едно!
Мразен и обичан, но така е!
Животът е огромно колело,.
Кога ще спре? И кой това ще знае?

Ще има плоча: в този дом живя
поетът който тръгна си без време!
Живота просто той си пропиля.
Изобщо на кого ли ще му дреме!

Ненужни ще са всичките цветя,
молитвите, сълзите и тъгата!
Аз искам днес да имам любовта
а не когато вече съм в земята!

Обичайте ме днес сега и тук!
Мразете ме и хич не ме жалете!
Със вас и наковалня бях, и чук!
След туй „наздраве“, и ме забравете!