May 20, 2020, 7:36 AM

Когато тръгне си един поет

  Poetry » Civic
1K 2 1

Когато тръгне си един поет

Недейте ме обича след смъртта
защото знайте, все ще ми е тая!
Обичайте ме днес и тук, сега!
Обич не оставяйте за края!

Не съм перфектен, просто съм човек
със свойте грехове и идеали!
Живея днес, живея в този век.
За след това да мисля аз? Едва ли!?

На мене ще ми бъде все едно!
Мразен и обичан, но така е!
Животът е огромно колело,.
Кога ще спре? И кой това ще знае?

Ще има плоча: в този дом живя
поетът който тръгна си без време!
Живота просто той си пропиля.
Изобщо на кого ли ще му дреме!

Ненужни ще са всичките цветя,
молитвите, сълзите и тъгата!
Аз искам днес да имам любовта
а не когато вече съм в земята!

Обичайте ме днес сега и тук!
Мразете ме и хич не ме жалете!
Със вас и наковалня бях, и чук!
След туй „наздраве“, и ме забравете!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...