Когато умират звезди
"Не заспивай, когато умират звезди..."
Димитър Точев
Ами - да, не заспивам. Днес умират звезди
и небето е свило клепачи.
Нямам нищичко друго. Имам само сълзи,
а не мога дори да заплача.
Даже нямам и теб. Ти отдавна си друг.
Ти отдавна не си вече същия.
Идва лято, а душата трепери от студ
и монети брои за насъщния.
Виж, големият дом е стена до стена,
но сърцето без слънце е бедно.
Задушавам се тук и не искам да спя,
че заспя ли ще е за последно.
Не разбирам защо и кога.. Кой сгреши?
Не намирам любов - просто няма.
Само мрак, в който с писък умират звезди
и светът става тесен за двама.
Уж е пролет - вали. А дъждът ли е сух -
раздробява със звън тишината.
Вън, на прага кога е дошла, не дочух
самотата. И блъска вратата.
Остави ме да тръгна. Аз търся небе.
Ако няма - ще го нарисувам,
ще му сложа звездици, дори само две,
че без обич то също не струва.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деа Все права защищены
