17.05.2022 г., 9:14 ч.

Когато умират звезди 

  Поезия
1907 22 26

"Не заспивай, когато умират звезди..."
                    Димитър Точев


Ами - да, не заспивам. Днес умират звезди
и небето е свило клепачи.
Нямам нищичко друго. Имам само сълзи,
а не мога дори да заплача.

Даже нямам и теб. Ти отдавна си друг.
Ти отдавна не си вече същия.
Идва лято, а душата трепери от студ
и монети брои за насъщния.

Виж, големият дом е стена до стена,
но сърцето без слънце е бедно.
Задушавам се тук и не искам да спя,
че заспя ли ще е за последно.

Не разбирам защо и кога.. Кой сгреши?
Не намирам любов - просто няма.
Само мрак, в който с писък умират звезди
и светът става тесен за двама.

Уж е пролет - вали. А дъждът ли е сух -
раздробява със звън тишината.
Вън, на прага  кога е дошла, не дочух
самотата. И блъска вратата.

Остави ме да тръгна. Аз търся небе.
Ако няма - ще го нарисувам,
ще му сложа звездици, дори само две,
че  без обич то също не струва.

© Деа Всички права запазени

Погледни, щом се раждат звезди
ще са вътре, дълбоко и в нас
ще засветят – щастливи следи
на любов и в безкрайния час,
разширен от мига до екстаз, ...
  218 
Не заспивам сега. Вън умират звезди
и небето е смръщило вежди.
Ти не гледаш към мен. Аз не вярвам в “преди”,
но за бъдеще нямам надежда.
Не заспивай и ти! Не сега. Вън е мрак! ...
  530  14 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??