BuRn_AliVe (Александър)
193 1556
31 июл. 2010 г., 15:38

Когато в снимките светът бе сив... 

  Поэзия » Другая
1271 0 14

Сбогувам се със залеза.

И със последната цигара.

Не ще ги върна - пътник

сам на опустяла гара.

 

Не ще и влакът да пристигне,

научих се отдавна да не чакам.

Епохи минаха. В очите ми.

Но оцелях. Все някак.

 

Спомените не умират

в своя нафталинов свят.

А вчера беше черно-бяло,

завинаги изгубен аромат...

 

В злато есента заспива,

а дни косите посребряват.

Изписах и изказах всичко.

И живях. Не съжалявам.

© Александър Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Най-прекрасното в живота е,че никога не съжаляваме,че го живеем,такъв какъвто е,такъв какъвто си го сътворяваме сами.Почитания!
  • Страхотен
  • това е направо невероятно
  • Браво
  • Казано е: Живей така, че дори и попът да заплаче на погребението ти...
    Комплименти за разтърсващата творба!
    Бъди !!!
  • Със сигурност не си изписал всичко, вероятно имаш още много да пишеш.Поздрави,хубав стих!!!
  • Много силно!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Ти наистина ли си на 17? А, гледам и друг това се чуди Страхотно е меко казано за начина по който пишеш... Браво, поредното хубаво произведение
  • Тийнеджър-ЧУДО!Това си ти!Браво на теб!Много силна поезия!Успех ти желая!!!
  • Надявам се да не си изписал и изказал всичко Поздрав, Саше!
  • Много силен стих, можеш!
  • Саше ти си невероятен...чета и настръхвам...тази мъдрост за твойте 17 години ...сложи и цвят за да разцъфнеш...Поздрави!!!
  • браво!
Предложения
: ??:??