Когато в снимките светът бе сив...
Сбогувам се със залеза.
И със последната цигара.
Не ще ги върна - пътник
сам на опустяла гара.
Не ще и влакът да пристигне,
научих се отдавна да не чакам.
Епохи минаха. В очите ми.
Но оцелях. Все някак.
Спомените не умират
в своя нафталинов свят.
А вчера беше черно-бяло,
завинаги изгубен аромат...
В злато есента заспива,
а дни косите посребряват.
Изписах и изказах всичко.
И живях. Не съжалявам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александър Все права защищены
