Когато в снимките светът бе сив...

Poetry » Other

1.4K 0 14

Сбогувам се със залеза.

И със последната цигара.

Не ще ги върна - пътник

сам на опустяла гара.

Не ще и влакът да пристигне,

научих се отдавна да не чакам.

Епохи минаха. В очите ми.

Но оцелях. Все някак.

Спомените не умират

в своя нафталинов свят.

А вчера беше черно-бяло,

завинаги изгубен аромат...

В злато есента заспива,

а дни косите посребряват.

Изписах и изказах всичко.

И живях. Не съжалявам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ZAGORA (Диана Кънева)

Най-прекрасното в живота е,че никога не съжаляваме,че го живеем,такъв какъвто е,такъв какъвто си го сътворяваме сами.Почитания!

2012-03-23T00:01:16+02:00
Irresistible (Таня Момчева)

Страхотен

2010-10-04T18:11:25+03:00
dark_queen (В.К)

това е направо невероятно

2010-09-08T11:43:34+03:00
The_Demon_Girl (Вили)

Браво

2010-08-26T23:06:50+03:00
VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)

Казано е: Живей така, че дори и попът да заплаче на погребението ти...
Комплименти за разтърсващата творба!
Бъди !!!

2010-08-22T22:15:57+03:00