Когато виждам, че се смеем

21 авг. 2010 г., 22:42

Поэзия » Другая

683 0 1

Когато виждам, че се смеем

Да знаеш само колко ми се плаче,

задето световете се отбягват,

задето има толкова сирачета,

които с болни сърчица си лягат,

задето никой няма да успее

до края на на(й-)края да докосне

всичкото бездъно в мене

и да стори черното на късчета кокосови.

Да знаеш само колко ми се плаче,

че мъжете дръзват да не плачат,

че всякакви неща са на парчета,

които няма да сглобим. Напразно,

задето са и вярата, и огънят,

с които правим опит да живеем,

задето всеки се притиска болен

и хапе други, за да оцелее -

да знаеш само колко ми се плаче!

Когато виждам, че се смеем...

Sin-wish (Венета Димитрова)

2010-08-22T10:24:28+03:00

И аз се чувствам по този начин... Тук в България, мисля че нещастието ни е дори засилено, защото всеки се бори да оцелее. И в един прекрасен миг осъзнава че е изгубил възприятието си за околните страдания, че е затворил сърцето си за околния свят... Прекрасен стих! Трогна ме ...