21.08.2010 г., 22:42

Когато виждам, че се смеем

888 0 1

Когато виждам, че се смеем

 

Да знаеш само колко ми се плаче,

задето световете се отбягват,

задето има толкова сирачета,

които с болни сърчица си лягат,

задето никой няма да успее

до края на на(й-)края да докосне

всичкото бездъно в мене

и да стори черното на късчета кокосови.

Да знаеш само колко ми се плаче,

че мъжете дръзват да не плачат,

че всякакви неща са на парчета,

които няма да сглобим. Напразно,

задето са и вярата, и огънят,

с които правим опит да живеем,

задето всеки се притиска болен

и хапе други, за да оцелее -

да знаеш само колко ми се плаче!

 

Когато виждам, че се смеем...


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Славчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз се чувствам по този начин... Тук в България, мисля че нещастието ни е дори засилено, защото всеки се бори да оцелее. И в един прекрасен миг осъзнава че е изгубил възприятието си за околните страдания, че е затворил сърцето си за околния свят... Прекрасен стих! Трогна ме ...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...