15 июн. 2007 г., 09:25

Когато влюбени бяхме двама

1.7K 0 5
Един миг, една случайнаст
животът ми изцяло промени.
Един поглед, една потайност
ме кара да забравя всички лоши спомени.
Едно сърце, една любов
недостойна съм да притежавам.
Една сълза, един последен зов,
последна молба - да ме обичаш ти забранявам!
Да бъдем заедно вече не искаш
и как боли, и как тежи,
да ме забравиш не те притискам,
но недей ме спира, недей тъжи.
Отивам си сега, отивам си завинаги...
чувствата ми към теб вече ги няма...
ще запомня очите ти, ще си ги спомням винаги...
как се гледахме в нощта влюбени двама...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Дамянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...