Когато влюбени бяхме двама
животът ми изцяло промени.
Един поглед, една потайност
ме кара да забравя всички лоши спомени.
Едно сърце, една любов
недостойна съм да притежавам.
Една сълза, един последен зов,
последна молба - да ме обичаш ти забранявам!
Да бъдем заедно вече не искаш
и как боли, и как тежи,
да ме забравиш не те притискам,
но недей ме спира, недей тъжи.
Отивам си сега, отивам си завинаги...
чувствата ми към теб вече ги няма...
ще запомня очите ти, ще си ги спомням винаги...
как се гледахме в нощта влюбени двама...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боряна Дамянова Всички права запазени

