15.06.2007 г., 9:25

Когато влюбени бяхме двама

1.7K 0 5
Един миг, една случайнаст
животът ми изцяло промени.
Един поглед, една потайност
ме кара да забравя всички лоши спомени.
Едно сърце, една любов
недостойна съм да притежавам.
Една сълза, един последен зов,
последна молба - да ме обичаш ти забранявам!
Да бъдем заедно вече не искаш
и как боли, и как тежи,
да ме забравиш не те притискам,
но недей ме спира, недей тъжи.
Отивам си сега, отивам си завинаги...
чувствата ми към теб вече ги няма...
ще запомня очите ти, ще си ги спомням винаги...
как се гледахме в нощта влюбени двама...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боряна Дамянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...