Jun 15, 2007, 9:25 AM

Когато влюбени бяхме двама

  Poetry
1.7K 0 5
Един миг, една случайнаст
животът ми изцяло промени.
Един поглед, една потайност
ме кара да забравя всички лоши спомени.
Едно сърце, една любов
недостойна съм да притежавам.
Една сълза, един последен зов,
последна молба - да ме обичаш ти забранявам!
Да бъдем заедно вече не искаш
и как боли, и как тежи,
да ме забравиш не те притискам,
но недей ме спира, недей тъжи.
Отивам си сега, отивам си завинаги...
чувствата ми към теб вече ги няма...
ще запомня очите ти, ще си ги спомням винаги...
как се гледахме в нощта влюбени двама...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боряна Дамянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...