Когато всичко се протака
и ти пак избори редиш
Родино, времето не чака
и аз отлитам за Париж.
Ще се разхождам сред тълпите
по булеварди и градини,
ще се прехласвам пред дворците
строени в минали години.
Но идва време да се връщам
а ти пак избори редиш,
проблемите ни пак са същи,
не ще да ги реши Париж.
Така решила е съдбата
че с нещо все да се делим
но бъдещето е в делата
и него трябва да редим.
А избор имаме и време
но все пак времето лети
и иска своето да вземе,
решавай, изборът си ти.
© Огнян Железов Все права защищены