paloma66 (Гълъбина Митева)
171 43
30 сент. 2015 г., 22:30

Когато вън вали, когато капят... 

  Поэзия » Любовная
591 1 5

Когато вън вали... Когато капят
в тетрадката ми сенките на дните...
Когато във очите ми се стапят
на всяка следваща любов сълзите...

 

Когато аз все повече приличам
на експонат, покрит със прашна слава...
Когато... все по-малко те обичам...
Когато... все по-малко ни остава...

 

Защо не тръгваш? Няма нищо вечно.
Началото е елемент от Края.
До капка черната вода изтече...
А бистра има ли? Това не зная.

 

Защо не тръгваш? Болката е зрима.
След нея - само пустота остава...
Такава, дето в къщи си я имаш.
Поне за мен - по-страшно е тогава.

 

Защо не тръгваш, докато те помня
като един чаровен мъж без име,
до който тихо си примъкнах стола
в една далечна, февруарска зима...

 

А днес вали... И капките се стичат...
И тишината хапе... като куче!
Защо ли... все по-малко те обичам...
А искам... в друг живот да ми се случиш?

© Гълъбина Митева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Твоите стихове винаги ме разтърсват!
  • Това за случването в другия живот е коронният пиниз на много жени.
    Преди време една такава "велика любов" се опита с абсолютно същите думи да ме ангажира за още неопределено време. Казах й директно - "не те искам в никакъв друг живот. Щом не успя да бъдеш на висота в този, считай че си се провалила и в останалите". Така следва да се постъпва с жени, които търсят да метастазират и в другите животи на мъжа!

    А иначе - поздрав за хубавото стихотворение!
  • Твоите изповеди са толкова болезнени! Но ги изповядай, защото са винаги вълнуващи и прекрасни!
  • Защо ли... все по-малко те обичам...
    А искам... в друг живот да ми се случиш?
    В кое от двете си по-сигурна, Палома?!
    Чудесен стих!
  • Съкровено и истинско!
Предложения
: ??:??