30.09.2015 г., 22:30

Когато вън вали, когато капят...

791 1 5

Когато вън вали... Когато капят
в тетрадката ми сенките на дните...
Когато във очите ми се стапят
на всяка следваща любов сълзите...

 

Когато аз все повече приличам
на експонат, покрит със прашна слава...
Когато... все по-малко те обичам...
Когато... все по-малко ни остава...

 

Защо не тръгваш? Няма нищо вечно.
Началото е елемент от Края.
До капка черната вода изтече...
А бистра има ли? Това не зная.

 

Защо не тръгваш? Болката е зрима.
След нея - само пустота остава...
Такава, дето в къщи си я имаш.
Поне за мен - по-страшно е тогава.

 

Защо не тръгваш, докато те помня
като един чаровен мъж без име,
до който тихо си примъкнах стола
в една далечна, февруарска зима...

 

А днес вали... И капките се стичат...
И тишината хапе... като куче!
Защо ли... все по-малко те обичам...
А искам... в друг живот да ми се случиш?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гълъбина Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Твоите стихове винаги ме разтърсват!
  • Това за случването в другия живот е коронният пиниз на много жени.
    Преди време една такава "велика любов" се опита с абсолютно същите думи да ме ангажира за още неопределено време. Казах й директно - "не те искам в никакъв друг живот. Щом не успя да бъдеш на висота в този, считай че си се провалила и в останалите". Така следва да се постъпва с жени, които търсят да метастазират и в другите животи на мъжа!

    А иначе - поздрав за хубавото стихотворение!
  • Твоите изповеди са толкова болезнени! Но ги изповядай, защото са винаги вълнуващи и прекрасни!
  • Защо ли... все по-малко те обичам...
    А искам... в друг живот да ми се случиш?
    В кое от двете си по-сигурна, Палома?!
    Чудесен стих!
  • Съкровено и истинско!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...