30.09.2015 г., 22:30

Когато вън вали, когато капят...

792 1 5

Когато вън вали... Когато капят
в тетрадката ми сенките на дните...
Когато във очите ми се стапят
на всяка следваща любов сълзите...

 

Когато аз все повече приличам
на експонат, покрит със прашна слава...
Когато... все по-малко те обичам...
Когато... все по-малко ни остава...

 

Защо не тръгваш? Няма нищо вечно.
Началото е елемент от Края.
До капка черната вода изтече...
А бистра има ли? Това не зная.

 

Защо не тръгваш? Болката е зрима.
След нея - само пустота остава...
Такава, дето в къщи си я имаш.
Поне за мен - по-страшно е тогава.

 

Защо не тръгваш, докато те помня
като един чаровен мъж без име,
до който тихо си примъкнах стола
в една далечна, февруарска зима...

 

А днес вали... И капките се стичат...
И тишината хапе... като куче!
Защо ли... все по-малко те обичам...
А искам... в друг живот да ми се случиш?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гълъбина Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Твоите стихове винаги ме разтърсват!
  • Това за случването в другия живот е коронният пиниз на много жени.
    Преди време една такава "велика любов" се опита с абсолютно същите думи да ме ангажира за още неопределено време. Казах й директно - "не те искам в никакъв друг живот. Щом не успя да бъдеш на висота в този, считай че си се провалила и в останалите". Така следва да се постъпва с жени, които търсят да метастазират и в другите животи на мъжа!

    А иначе - поздрав за хубавото стихотворение!
  • Твоите изповеди са толкова болезнени! Но ги изповядай, защото са винаги вълнуващи и прекрасни!
  • Защо ли... все по-малко те обичам...
    А искам... в друг живот да ми се случиш?
    В кое от двете си по-сигурна, Палома?!
    Чудесен стих!
  • Съкровено и истинско!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...