17 нояб. 2009 г., 00:04

Когато във тебе тъгата... 

  Поэзия
1322 1 18

 

Когато във тебе тъгата, разтворила пръсти,

опипва душата ти, търсейки онзи копнеж,

от който с дъха ти отронва се стон земетръсен

и всяка сълза мигновено превръща се в скреж...

 

... тогава сърцето ми блъска се лудо в гърдите.

Сякаш в смъртен капан уловена – страхлива сърна.

И не искам. Не мога. И не бива да питам,

колко страшно е, всъщност, във нощите с тази тъга.

 

И, когато разкъсваш мига като лист непотребен,

като вятър покриваш ме с прах и частици печал.

Като буря връхлиташ – безумен, невярващ и гневен...

И утихваш с надежда макар, че отново си сам.

 

Но дори в този миг аз до лудост съм вплетена в тебе.

Ослепяла за всичко и всички. За целия свят.

Виждам само очите ти – в облачно сиво налети.

Пак смирено и тихо с любов ще отпия от тях...

© Ева Корназова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??