Когато във тебе тъгата, разтворила пръсти,
опипва душата ти, търсейки онзи копнеж,
от който с дъха ти отронва се стон земетръсен
и всяка сълза мигновено превръща се в скреж...
... тогава сърцето ми блъска се лудо в гърдите.
Сякаш в смъртен капан уловена – страхлива сърна.
И не искам. Не мога. И не бива да питам,
колко страшно е, всъщност, във нощите с тази тъга.
И, когато разкъсваш мига като лист непотребен,
като вятър покриваш ме с прах и частици печал.
Като буря връхлиташ – безумен, невярващ и гневен...
И утихваш с надежда макар, че отново си сам. ...