Когато я няма...или просто не я усещаме...

Поэзия » Философская, Свободный стих

712 2 6

Когато я няма или просто не я усещаме...

Преди любовта, надалече,

след и когато я няма...

тялото припада и потъва,

душата пресъхнала плаче,

сърцето по - малко агонизира,

времето спира само за нищо,

животът бързо или бавно

неизменно се отдалечава...

Отчаянието си слага короната,

надеждите последни умират,

когато я няма любовта...или

просто ние не можем да я усетим...

Разумът изведнъж полудява,

предполагаемите му сили

и предполагаемата уязвимост

на чувствата отслабват, изчезват...

Тогава свободата е вечен затвор

без начало, край, среда, без нищо.

Въздухът се изтощава и изпепелява

от студа на това клето положение,

сълзите уморени не могат да се спрат

и в крилата на празнината...нищото

пребъдва...и смъртта сама се прегръща...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Kalia1117 (Лили Вълчева)

Благодаря ви от сърце - Ангел, Ники, Веси, Звездичке!

Звездичке прекрасна, всички ние, всеки един попада в такива ситуации в някакъв момент от живота да се чувства така, да е загубил всякаква надежда, вяра, сила - дотолкова че да не вижда и усеща любовта, която всъщност винаги я има..., но тя е Любовта, а ние сме хората..и допускаме грешки, объркваме се, заслепяваме се...

2017-01-14T15:11:21+02:00
helpmepaintthestars (Слънчоглед)

Не мога да повярвам как човек като теб му се пада да попада в такава ситуация... Съжалявам, с теб съм!!!! Поздрави, защото това твое стихотворение е едно от любимите ми! Много добре си го казала..

2017-01-14T13:14:31+02:00
Kalia1117 (Лили Вълчева)

Благодаря ви...!

2017-01-13T12:29:22+02:00
Веси_Еси (Еси)

Поздравления и от мен, Лили! Хубав стих, истински!

2017-01-12T07:56:20+02:00
koli4a (Никола Апостолов)

Харесах, Лили! Поздрави!

2017-01-11T20:32:44+02:00