Когато я няма...или просто не я усещаме...
Когато я няма или просто не я усещаме...
Преди любовта, надалече,
след и когато я няма...
тялото припада и потъва,
душата пресъхнала плаче,
сърцето по - малко агонизира,
времето спира само за нищо,
животът бързо или бавно
неизменно се отдалечава...
Отчаянието си слага короната,
надеждите последни умират,
когато я няма любовта...или
просто ние не можем да я усетим...
Разумът изведнъж полудява,
предполагаемите му сили
и предполагаемата уязвимост
на чувствата отслабват, изчезват...
Тогава свободата е вечен затвор
без начало, край, среда, без нищо.
Въздухът се изтощава и изпепелява
от студа на това клето положение,
сълзите уморени не могат да се спрат
и в крилата на празнината...нищото
пребъдва...и смъртта сама се прегръща...
© Лили Вълчева All rights reserved.
