23 мая 2017 г., 15:21

Когато заболи... 

  Поэзия » Философская
511 4 20
Когато заболи…
Когато много в мене заболи
и хиляди надежди се разбият,
във себе си поглеждам със очи,
оставям се мъгли да ме обвият.
Притихнала се свивам много дни
и следвам изтерзаните посоки,
на рафтове подреждам куп мечти,
прегърнала стремежите високи.
Оставям се във плен на любовта –
онази сила, топлеща кръвта ми,
изправям се отново и вървя ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Георгиева Все права защищены

Предложения
: ??:??