Когато заболи...
Когато заболи…
Когато много в мене заболи
и хиляди надежди се разбият,
във себе си поглеждам със очи,
оставям се мъгли да ме обвият.
Притихнала се свивам много дни
и следвам изтерзаните посоки,
на рафтове подреждам куп мечти,
прегърнала стремежите високи.
Оставям се във плен на любовта –
онази сила, топлеща кръвта ми,
изправям се отново и вървя
по звездните пътеки на духа ми.
И знам, че ще достигна оня бряг,
по който пак свободна ще се рея,
животът ми, от слънцето огрят,
отдавна предвеща да оцелея.
Тъгата ще роди пак светлина,
далече ще останат враговете,
а мойта вярна вятърна душа
ще възроди за вечност световете.
23.05.2017г.
Елица
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Георгиева Всички права запазени
