Когато заплача!

21 июн. 2008 г., 12:02

Поэзия » Гражданская

609 0 7

Когато заплача

Когато заплача,

аз мисля за България!

Сини нощи, нестинарски танци...

Майчини сълзи,

целувките на изоставена любов...

О, аз плача... но сълзи нямам.

Стара майка носи букет от кантарион,

завит в някакъв стар вестник...

Държи го близко до сърцето, гологлава,

гледа витрините по пътя си,

пълни с китайски цветя...

Тя знае, че е последният кантарион...

не заминал за Гърция!

Млада жена от глад децата убила!

От глад!

От Безпомощност!

Баща се обесил на върха на могила!

От глад!

От Безпомощност!

Млади съпрузи живеят разделени!

Проклинат участта си!

От глад!

От Безпомощност!

Деца раснат по сиропиталища!

От глад!

От Безпомощност!

О, аз плача... но сълзи нямам!

Няма измама.

Няма виновни.

За глада!

За сълзите!

За България!

Само не знам,

защо не спирам да плача!

Galina_B (Галина Белинска)

2008-06-25T23:02:14+03:00

Само със сълзи нещата няма да се оправят...
biberona (Мартина Кирилова)

2008-06-23T15:46:01+03:00

Ами то...
По-добре без коментар... че си го описал достатъчно красноречиво!!!
ria (Гергана Иванова)

2008-06-21T20:39:44+03:00

"Свободата не ще Екзарх- иска Караджата!"!!!
Hathor (Геновева Симеонова)

2008-06-21T18:53:28+03:00

От глад!

От Безпомощност!

Какво да кажа, така е в България, но аз си я обичам - Родината, не държавата.Поздрави!!!
goredoly (Миглена Цветкова)

2008-06-21T16:53:22+03:00

И аз плача с теб.
Dark_Island (Таня Георгиева)

2008-06-21T13:08:30+03:00

Съпричастна съм към този плач!!!И ме боли!!!Поздрави за будната ти съвест!!!
velvet (Андреа Емилова)

2008-06-21T12:54:39+03:00

Силно!Поздрав!