4 дек. 2022 г., 14:00

Кой е той?

468 5 4

Той е чаровен,
галантен и мил
а вътре в душата -
слънце е скрил. 

 

Сутрин с усмивка
си пие кафе
и стихче си пише
на късче небе. 

 

Гали ни всички
с думи добри.
Където е минал,
оставил следи.

 

Понякога в него
напират сълзи.
Попива ги листа -
бистри реки.

 

Но броди в сърцата,
пали фитил.
Това е поетът,
най-чист елексир. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ефирно и въздействащо си поднесла стиха си, Виолета.
    Поздравление!
  • Много мило, Тоти. Трогнахте ме много и двамата. Не знам какво да кажа...
  • Поетесата чаровна
    пише още от зори
    и в душите ни се рови
    да ни прави по-добри!
    Тони

    Даже със кафето, ето –
    стих поднася и дори
    със усмивка, а сърцето
    тананика и цъфти.
    Тоти

    Продължете стихчето като подарък, !
    Поздрави! Успех!
  • Това е много хубаво. Благодаря, Тони.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...