Той е чаровен,
галантен и мил
а вътре в душата -
слънце е скрил.
Сутрин с усмивка
си пие кафе
и стихче си пише
на късче небе.
Гали ни всички
с думи добри.
Където е минал,
оставил следи.
Понякога в него
напират сълзи.
Попива ги листа -
бистри реки.
Но броди в сърцата,
пали фитил.
Това е поетът,
най-чист елексир.
© Виолета All rights reserved.
!
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
