31 дек. 2007 г., 16:48

Кой ли "стара" я нарече

1.3K 0 10

Кой ли "стара" я нарече?
Времето й ли изтече,
та сърдита си отива тя?

Няма вече да се върне!
Никой няма да я зърне -
ще остане само в спомените ни!

А каква година беше!
Колко много ни вървеше!
Плискаше ни в нея весел дъжд!

В нея влюбени живяхме!
Много радости познахме!
БИли сме щастливи неведнъж!

И премеждия минАхме!
И над пропасти висяхме -
тя живота ни успя да съхрани!

В дребните си несполуки
нея не, а ний самите
честно себе си ще обвиним!

Не за Новата година
пълна с вино чаша вдигам -
ще заслужи ли похвала тя - не знам!

Но на Старата година,
миг преди да ни отмине -
справедлива благодарност да отдам!

 

31.12.1974.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....