23 февр. 2010 г., 22:55

Кой омеси лъжата

600 0 0

Кой омеси лъжата

заедно с житото

и по пътя към вярата

ни блъсна след питата –

нея да следваме,

кръвта да отъпчем,

да не нагарча, когато

започнем да дъвчем

черните залъци,

белите залъци -

все не успяваме да се опазим

и покрай старите

мършави замъци

нови изникнаха -

пак ще се лази.

Пак ще прохождат

хилави бебета,

яхнали яки

селски говеда.

Щом ни лъжат със хляба,

пред който се кръстим,

има ли смисъл

да ни разпъват кръста!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теменуга Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...