Кой омеси лъжата

заедно с житото

и по пътя към вярата

ни блъсна след питата –

нея да следваме,

кръвта да отъпчем,

да не нагарча, когато

започнем да дъвчем

черните залъци,

белите залъци -

все не успяваме да се опазим

и покрай старите

мършави замъци

нови изникнаха -

пак ще се лази.

Пак ще прохождат

хилави бебета,

яхнали яки

селски говеда.

Щом ни лъжат със хляба,

пред който се кръстим,

има ли смисъл

да ни разпъват кръста!