23.02.2010 г., 22:55

Кой омеси лъжата

599 0 0

Кой омеси лъжата

заедно с житото

и по пътя към вярата

ни блъсна след питата –

нея да следваме,

кръвта да отъпчем,

да не нагарча, когато

започнем да дъвчем

черните залъци,

белите залъци -

все не успяваме да се опазим

и покрай старите

мършави замъци

нови изникнаха -

пак ще се лази.

Пак ще прохождат

хилави бебета,

яхнали яки

селски говеда.

Щом ни лъжат със хляба,

пред който се кръстим,

има ли смисъл

да ни разпъват кръста!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теменуга Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...