23.02.2010 г., 22:55

Кой омеси лъжата

605 0 0

Кой омеси лъжата

заедно с житото

и по пътя към вярата

ни блъсна след питата –

нея да следваме,

кръвта да отъпчем,

да не нагарча, когато

започнем да дъвчем

черните залъци,

белите залъци -

все не успяваме да се опазим

и покрай старите

мършави замъци

нови изникнаха -

пак ще се лази.

Пак ще прохождат

хилави бебета,

яхнали яки

селски говеда.

Щом ни лъжат със хляба,

пред който се кръстим,

има ли смисъл

да ни разпъват кръста!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теменуга Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...