17 сент. 2018 г., 12:16

Кой пита?

729 0 0

И ти не можеш, не можеш

да ме изчетеш докрай.

Не защото не знаеш

колко пломбирани

зъба имам, а защото… 

Защо ли?

 

Някой защо и днес пак ме пита:

Кое не можеш да преодолееш?

Раздялата? Болката? Мъката?

Май… май…

не мога и никога не ще успея

да преодолея безграничността

в душата си, а отдавна победих,

убих с кинжал врага в себе си.

Защо вървя? Понякога и летя,

понякога пък плувам, плувам…

И някой всеки миг ме пита:

Сдобрена ли си със себе си?

За да няма въпроси нелепи,

за да не вървя и диря ответи,

за да се завъртя около остта си,

трябва ли да оглушея напълно?

 

Онзи глас в мене, нейде надълбоко,

с трепети ми шепти, а не със слово.  

 

Самадхи

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гюлсер Мазлум Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...