И ти не можеш, не можеш
да ме изчетеш докрай.
Не защото не знаеш
колко пломбирани
зъба имам, а защото…
Защо ли?
Някой защо и днес пак ме пита:
Кое не можеш да преодолееш?
Раздялата? Болката? Мъката?
Май… май…
не мога и никога не ще успея
да преодолея безграничността
в душата си, а отдавна победих,
убих с кинжал врага в себе си.
Защо вървя? Понякога и летя,
понякога пък плувам, плувам…
И някой всеки миг ме пита:
Сдобрена ли си със себе си?
За да няма въпроси нелепи,
за да не вървя и диря ответи,
за да се завъртя около остта си,
трябва ли да оглушея напълно?
Онзи глас в мене, нейде надълбоко,
с трепети ми шепти, а не със слово.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум Всички права запазени