И ти не можеш, не можеш

да ме изчетеш докрай.

Не защото не знаеш

колко пломбирани

зъба имам, а защото… 

Защо ли?

Някой защо и днес пак ме пита:

Кое не можеш да преодолееш?

Раздялата? Болката? Мъката?

Май… май…

не мога и никога не ще успея

да преодолея безграничността

в душата си, а отдавна победих,

убих с кинжал врага в себе си.

Защо вървя? Понякога и летя,

понякога пък плувам, плувам…

И някой всеки миг ме пита:

Сдобрена ли си със себе си?

За да няма въпроси нелепи,

за да не вървя и диря ответи,

за да се завъртя около остта си,

трябва ли да оглушея напълно?

Онзи глас в мене, нейде надълбоко,

с трепети ми шепти, а не със слово.  

Самадхи