7 янв. 2007 г., 14:11

КОЙ ПЪТ ДА ПОЕМА?

1K 1 11

Гледам те и нищо не виждам.
Какво мислиш?
Какво чувстваш?
За какво мечтаеш?
И тръпна раздвоена...
кой път да поема?
На любовта или самотата?
На отмъщението или тъгата?
Ако тебе нараня - себе си също.
Ако ти ме забравиш - аз съм мъртва.
Ако продължаваме така - ще нараним и други.
Но ако спрем това - ще се погубим.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Може би не винаги трябва да слушаме чувствата,понякога нямаме избор!!!
  • Между разум и чувства... нелек избор... отговорът е в теб!
  • Поеми този път,който сърцето ти подскаже!На важен кръстопът си и трябва да вземеш не леко решение,защото и в двата слъчая някой ще пострада!
    Успех
    Поздрав за стиха!
  • Кръстопътят носи свойта орис тежка -
    да бъде лош и да погубва във мъглата,
    но накъдето и да тръгнем няма грешка,
    само да вървим с надежда във сърцата!
  • Мисля че оправих правописаБлагодаря за коментарите!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...