5 июл. 2013 г., 22:38

Кой ще разбие страховете?

884 0 9

Кой ще разбива страховете ни, когато сме слаби,

ще ни дава без нищо да иска от нас

и от мечтите ни плахи няма да граби,

и ще влива в кръвта ни от своята страст?!

Кой ще плаче, когато чете ни в очите,

че не можем за миг да се справим сами

и ще знае тревогите ни без да е питал,

и всяка минута зад нас ще стои?!

Кой ще влива в кръвта ни от онази отвара,

която лекува, когато боли,

кой ще разбира плача ни и ще остава,

когато сме жалки, нетърпими дори?!

Кой ще търси решение за наш'те проблеми

и ще рови в калта да ни вдигне от там,

ще ни бута напред, когато сме спрели

и ще търси във тъмното нашата длан?!

КОЙ?!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • хахаха Александър, няма кой да се сети То е за "сестра" ми - нямам си кръвна такава, но си намерих сестра по душа
  • хубаво стихотворение,навеждащо към размисъл!Поздрав!
  • И да има адресат - нека всички се замислят. Поздрав!
  • Радвам се, че съм провокирала дебат тук Стихотворението си има адресат всъщност - не е мъж... Благодаря Ради, Гроздан, Светле, Естрея и Краси, за посещението и коментарите. А иначе съм съгласна, че каквото майката може да даде, друг не може. Съгласна съм и с Гроздан и Естрея - не подценявам мъжете в никакъв случай. Има такива. А Краси... има кой! Има кой да ни обича всички!
  • Много просто-който ни обича!Поздрав за копнежния стих!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...