Кой съм аз
С ранни спомени живеем –
неразделни сме приятели.
С общи, натежали, юбилеи –
двама състезатели...
Аз обичам звънки чаши
с песента на отлежало.
Той харесва да са пълни нашите
и мерлото – с младо тяло...
Аз изследвам деколтета с тактика
и мечтая продължение...
Той измерва бюстиета в практика
и отмята постижения.
Напоследък, станал е капризен
и понякога досаден.
Може аз да съм прецизен?
Но бих казал – безотраден.
Днес на спирка Опълченска
ни подмина женска...
„Тема за поети!” – казвам.
Той се обяснява: „Язва...”
„Друже, съвземи се!” – викам.
„Ставите ми – рече – са в ръжда,
стърже в ляво маховикът
и простата нощем залудя.”
А на мене, както знаете,
още ми се иска...
Сини планове чертая си –
Боговете да се кискат:
Във Севиля на фламенко да забия –
да се опна пред бика.
Да се мушна във окото на стихия –
любопитство за мига.
Два актьора във пиеска –
неразделни и до днес са.
Но боли! Намеква за раздяла.
Аз. И... моето тяло.
© Николай Начев Все права защищены