21 нояб. 2012 г., 13:20
Дъждът е друго битие
и те залива като писък.
А под клепачите расте
вината за щурче убито.
И ставаш като враг смълчан,
заселваш се из низините.
И в думите неоправдан,
и в огорчение улисан.
Сред мокрите треви нощта
е лед студена, но красива.
Не се завръща радостта,
но любовта не си отива. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация