Кой уби щурчето?
Дъждът е друго битие
и те залива като писък.
А под клепачите расте
вината за щурче убито.
И ставаш като враг смълчан,
заселваш се из низините.
И в думите неоправдан,
и в огорчение улисан.
Сред мокрите треви нощта
е лед студена, но красива.
Не се завръща радостта,
но любовта не си отива.
Все същото и все далеч
оставаш от сърцевината.
Неопростеното е сеч
в селенията на душата.
Трепери в сенките нощес
сърцето ти –
щурче в немилост.
Очаква ти да избереш
смъртта или да се обичаш...
© Бистра Малинова All rights reserved.
