Кой знае..
Пролетта дойде непредвидено,
за да напълни
главите на илюзиите
ми с безсмислици.
Море от подплашени чувства
заля хоризонта ми.
И ми даде усещане
за безвремие и безпределност
Мога да плувам надълбоко,
но не смея да стъпвам по брега,
за да не се нарежа
на натрошените миди.
Само дисциплинираният метроном
служи за уред
за пилотно дишане
на усещането ми за измеримост.
И е мост от една необятност към друга,
която слива всичко,
за което страдат
осакатените ми фантазии.
Няма да чакам да видя
следи от теб, този път
ще премина,
обещавам ти!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Тагрид Ал-Отти Все права защищены
