27 янв. 2021 г., 09:35

Който има сърце да види

880 1 0

В този свят пропит със хорска завист и греховна лъст

господар алчността е и в нейно име брат - брата убива,

свят, който дори своя Спасител разпнал е на кръст,

свят, загърбил своята вяра, която сред равни въздига

 

И дали има изцеление за тази сган от неверници,

и кога ще се изчерпи божията милост и пак потоп ще залее

и след толкова безверни човешки делници и безделници

с реки от кръв Той нозете си ще облее

 

Господ пуснал е на този свят стадо със "слепци"

И сляп пастир всевиждащ пратил пътя да им покаже

Но любовта му не познали много бедни по души

малцина могли да чуят какво искал да им каже

 

Този пастир нарекоха Пророчица свята за вечността

И земната болка пристан в своя океан у нея намери

И помагаше на добър и лош, защото всички са божии чада

Надежда въздаваше, посочвайки пътя към божиите двери

 

Не ще забравя този миг, в който силата й озари ме

На криле въздигнат, от земята отделен

Нещо в мен дълбоко скрито тя докосна, просвети ме

извора на нейната мъдрост да търся ден след ден

 

И който има сърце да го види, би видял,

Парите и властта в този свят са просто средство

И за земните блага да мечтае пак не би посмял,

всеки на небето трябва да чака своето наследство

 

Там под Кожуха, вечността нежно душата докосва

И белият храм през свои очи, ако си достоен ще зърнеш,

Любовта божия из мистичните Рупи господства

И сама Ванга ще ти помогне с нея да се обгърнеш.

 

 

Варна, 21 Януари 2021

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....