27.01.2021 г., 9:35

Който има сърце да види

895 1 0

В този свят пропит със хорска завист и греховна лъст

господар алчността е и в нейно име брат - брата убива,

свят, който дори своя Спасител разпнал е на кръст,

свят, загърбил своята вяра, която сред равни въздига

 

И дали има изцеление за тази сган от неверници,

и кога ще се изчерпи божията милост и пак потоп ще залее

и след толкова безверни човешки делници и безделници

с реки от кръв Той нозете си ще облее

 

Господ пуснал е на този свят стадо със "слепци"

И сляп пастир всевиждащ пратил пътя да им покаже

Но любовта му не познали много бедни по души

малцина могли да чуят какво искал да им каже

 

Този пастир нарекоха Пророчица свята за вечността

И земната болка пристан в своя океан у нея намери

И помагаше на добър и лош, защото всички са божии чада

Надежда въздаваше, посочвайки пътя към божиите двери

 

Не ще забравя този миг, в който силата й озари ме

На криле въздигнат, от земята отделен

Нещо в мен дълбоко скрито тя докосна, просвети ме

извора на нейната мъдрост да търся ден след ден

 

И който има сърце да го види, би видял,

Парите и властта в този свят са просто средство

И за земните блага да мечтае пак не би посмял,

всеки на небето трябва да чака своето наследство

 

Там под Кожуха, вечността нежно душата докосва

И белият храм през свои очи, ако си достоен ще зърнеш,

Любовта божия из мистичните Рупи господства

И сама Ванга ще ти помогне с нея да се обгърнеш.

 

 

Варна, 21 Януари 2021

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...