Който първи казва край,
него повече ще го боли,
защото не е лесно, знай,
да признаеш, че омразата те победи.
Нараненият ще плаче,
а другият - вътрешно кърви.
Приятелско рамо имаш обаче,
него няма кой да съжали.
На улицата те среща
и подминава те без жал,
но след тази ваша среща
душата му е пълна с кал.
Защото не усеща колко го боли.
Защото знае колко е виновен.
Защото сам не си прости,
че за теб остана един лош спомен.
Този, който наранява,
от мене ти помни,
че сам не си прощава
затова не спира никога да го боли!
© Стелияна Димитрова Все права защищены
Незабравимо!
Смисъл човешка!