Който няма внуче,

да си вземе куче,

като нямаш внук,

ти ще гледаш вук.

Внука все го няма.

Болка е голяма,

вук е под юргана

бабина отмяна.

Пусто да остане,

 булката не ще  хване,

 в кой ли е вината,

вук за нас отплата.

Внукът все не идва,

бабата не мигва,

в мен ли е вината,

соли на главата.

Вукът ме посреща,

идва ми отсреща,

хвърля се в краката,

гали ми душата.

Вукът, нашто   внуче,

взе, че се окучи,

пет вуци домъкна,

баба се побърква.

Как да ги изхрани,

с кой да се захване,

с вук ли да се хвали

по селските мегдани.

Бабите се смеят,

с внуци се гордеят,

наш’та баба плаче,

няма тя юначе.

Бабата посърна,

гръб ми тя обърна,

внук ми донеси.

ил са обеси.

Чудя се и мая,

май ще се убедя,

внук не ще донеса,

много ми тежи.

Тъй я подредихме

с бабата и двама,

като няма внуче,

вук от нас ще суче.