26 апр. 2020 г., 21:33

Кокетство в лунатична зима

911 2 7
Кокетство в лунатична зима

 

Аз, човекът - аз, жената.

Ти, поетът - ти, съдбата.

Той, сънуван - той, бленуван.

Тя, луната - тя, сълзата.

То, сърцето - то, заето.

Ние - думи (ние - будни).

Вие - смисъл (вие - верни), 

Вие - низ от полумери.

Те - гиганти, те - безгласни, 

многолистни... 

 

Аз, човекът - аз, поетът. 

Ти, жената - ти, съдбата. 

Той е буден, той - изгубен. 

Тя - палитра, тя - разплита.  

То - възможно, то - тревожно. 

Ние - мили (ние - силни).

Вие, всички, вие - смели, 

Вие - свят от полудели... 

Те - въздишки, те - опасни

бели мишки... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И аз така си помислих за "полумери', че е нещо премерено, но не съвсем, като полу-премерено, но не бях чувала тази дума. Мерси.
  • „Низ“ в обичайния смисъл на думата, напр. в онлайн речник: „Наниз, редица от еднородни предмети.“
    А другата дума: „полумери“ от „мяра“, в множествено число „мери“; и не са съвсем цели, затова „полумери“.
    Но всеки може да разбира думите и съчетанието им, както иска, разбира се.
  • Йоана, какво е "низ от полумери"?
  • Благодаря!
  • Интересно.
    Поздравявам те.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...